Hyperion е един от онези проекти, които заслужават много повече популярност, отколкото имат. Идеята е проста - да добавиш Ambilight към практически всеки телевизор, независимо кой го е произвел.

Признавам си, че Ambilight винаги ми е харесвал. Не толкова като маркетинг трик, а защото наистина прави гледането по-приятно. Само че не бих си купил телевизор единствено заради него. Особено ако говорим за Philips. Имам Philips телевизор със Saphi OS и това е една от малкото операционни системи, които трудно бих нарекъл „смарт“. Приложения почти няма, възможностите са ограничени и общото усещане е сякаш устройството е изоставено още в деня, в който е излязло от фабриката.

Да, новите модели използват Google TV, но и това май няма да е за дълго, защото постепенно преминават към Titan OS. А аз по принцип съм доста скептичен към затворените, custom операционни системи в потребителската техника. Ако не можеш да си инсталираш каквото поискаш или поне да sideload-неш едно APK, нещата започват да стават подозрителни.

За щастие Ambilight не е достатъчно важен, за да определя избора ми на телевизор. Тук идва Hyperion. Инсталирах го на Raspberry Pi и свързах LED лентата зад телевизора директно към GPIO пиновете му. След това добавих и WLED инсталацията, която имам на тавана, както и Nanoleaf панелите в стаята. Оказа се, че Hyperion може да управлява доста повече устройства, отколкото очаквах. Има дори интеграция с Philips Hue.

После нещата започнаха леко да ескалират. Добавих и една аналогова RGB LED лента в съседната стая и в един момент се оказа, че практически цялото ми осветление реагира на това, което се случва на екрана. Ако реша, мога да превърна апартамента в дискотека само с един филм или музикален клип.

Настройката на LED лентите е... интересна. Има доста параметри, които трябва да нагласиш, а част от процеса е класическият инженерски подход „проба-грешка“. Например броят на LED диодите. Вместо да седна да ги броя, просто увеличавах стойността малко по малко, докато не светнаха всички. Научен метод. Разбира се, Hyperion трябва по някакъв начин да разбира какво се случва на екрана. За тази цел използва т.нар. grabber - компонент, който прихваща изображението и го изпраща към Hyperion.

В моя случай използвам Hyperion Android Reborn за Google TV. Инсталираш приложението, даваш му необходимите разрешения и то започва да изпраща съдържанието на екрана към Hyperion. Най-хубавото е, че работи практически навсякъде – телевизия, Netflix, YouTube, HDMI входове, игрови конзоли и всичко останало, което се показва на екрана. Това е и основното нещо, което го различава от готовите хардуерни решения на пазара, които "хващат" само съдържанието от HDMI устройството.

Най-голямото ми притеснение беше закъснението. Очаквах да има някакъв видим лаг между картината и осветлението. Оказа се, че няма. Поне моето око не успява да улови разлика между това, което се случва на телевизора, и реакцията на осветлението. Всичко се променя почти мигновено и когато цветовете започнат да се разливат не само зад телевизора, а и по останалите лампи в стаята, ефектът е впечатляващ.

Това е един от онези проекти, които започват като „ще сложа една LED лента зад телевизора“ и завършват с цяла стая, синхронизирана с филма.