При едно от последните ми пътувания в чужбина, както обикновено, реших да си направя малък технологичен подарък - взех си Ray-Ban Wayfarer Meta Glasses Gen 2. Само да уточня: картинката по-горе е AI-генерирана и не пресъздава напълно реалния им вид. На живо са… по-добри.

Ако ме познавате, знаете колко ми допада идеята за „умни очила“. Тези веднага ми грабнаха вниманието, защото изглеждат като нещо, което реално би носил всеки ден - за разлика от Vision Pro, който все още стои повече на рафта, отколкото на главата ми. За впечатленията ми от Vision Pro, 1 година по-късно, може да прочетете тук.

Взех версията със слънчеви, поляризирани стъкла – и честно казано, без да съм направил кой знае какво проучване предварително. Влязох в Sunglass Hut, премерих ги и… това беше. Малък детайл – в магазина имаха за тест само Gen 1, така че буквално ги разпитах няколко пъти дали наистина ми продават Gen 2. Да сме сигурни все пак.

И тук идва моята първа препоръка: не си взимайте слънчеви стъкла за очилата. Дори да не носите диоптер, вземете с нормални стъкла. Причината е, че ще ви се иска да ги носите много по-често на закрито, отколкото предполагате.

Имах и леко колебание, защото съм фен на Oakley, а те също имат Meta AI очила – дори в любимия ми модел HSTN. В крайна сметка обаче избрах Ray-Ban, защото интеграцията на камерата тук е много по-елегантна. При Oakley рамката е видимо по-дебела, сякаш е правена около технологията, докато тук всичко изглежда естествено.

Първата изненада
Първото приятно изненадващо нещо беше калъфът. Не просто калъф, а такъв, който служи и за зарядно. Доста стилен – в моя случай кафяв, с малка LED индикация отпред, напомняща на AirPods. Малък детайл, но прави цялото преживяване по-премиум.

Първото разочарование
После дойде моментът „чакай малко…“. Вадя очилата – и виждам, че рамката е одраскана. Нови са, с фолио, всичко както трябва… но под него – следи. Матово черният финиш на места беше нарушен и прозираше гланц.

Порових се набързо в Reddit и се оказа, че не съм единственият – доста хора се оплакват от същото. Така че, Ray-Ban, Meta, ако четете това – има какво да се пипне тук.

Да, по принцип бих ги върнал. Но честно казано, прецених, че това са очила, които ще ползвам активно – и рано или късно щях сам да им сложа първата драскотина. Така че… приех го като „factory-installed character“.

Истинското изживяване – в чужбина
Усещат се напълно като нормални слънчеви очила. Леко по-тежки, но това се забелязва само когато ги държиш в ръка.

Защо в чужбина? - Защото това са supported AI Glasses countries и разбира се, България я няма все още тук.

Цялото преживяване с очилата минава през приложението Meta AI. Когато го отворих за първи път, първата ми мисъл беше: „Това е ChatGPT... ама на Meta.“ Честно казано, дизайнът му ми се струва малко странен. Повечето хора вероятно го инсталират заради очилата, но те някак остават на заден план, а фокусът е върху AI чата.

От приложението можеш да разглеждаш всички снимки и видеа, които си заснел. Първоначално се зареждат в по-ниска резолюция, а след това понякога приложението се свързва директно към Wi-Fi мрежата на очилата, за да изтегли оригиналното качество. Казвам „понякога“, защото не винаги е очевидно кога точно се случва това. Разбира се, всички настройки на очилата също са събрани там.

Самото Meta AI в приложението може да генерира изображения и видеа, но честно казано, за мен истинската звезда са самите очила.

Още от първия ден ми направи впечатление колко естествено се вписват в ежедневието. Чуваш нотификациите си, можеш да слушаш музика без слушалки и без да се изолираш от света около теб. Качеството на звука няма да замени дори евтини слушалки, но за разходка, пътуване или по-тиха градска среда е повече от достатъчно.

И после идва функцията, която най-много ми хареса – камерата. Можеш буквално да снимаш всичко около себе си за секунда, без да вадиш телефон от джоба си. Снимките изглеждат изненадващо добре, а видеата са още по-впечатляващи, защото показват света точно така, както си го видял. От приложението можеш да избереш дали клиповете да са с продължителност 1, 2 или 3 минути.
За да знаеш дали снима, имаш светодиод от вътрешната част на очила, който може и да се спре. Има светодиод и отвън, който свети бяло, когато снимаш, за да са наясно хората около теб и той не може да се изключи. Веднъж дори отказа да направи видео, защото съм закрил лампичката, а го направих напълно неволно.

Разбира се, има и Meta AI асистентът. Можеш да му кажеш да се обади на някого, да пусне музика, да преведе текст пред теб или просто да го попиташ какво виждаш в момента. Звучи леко футуристично, но когато започнеш да го използваш, бързо свикваш.

Има дори интеграция с услугата Be My Eyes, която ми се стори изключително добра идея, въпреки че не съм я пробвал. С командата „Hey Meta, Be My Eyes“ можеш да се свържеш с доброволец, който вижда това, което виждат очилата ти, и може да помогне при ориентиране или разпознаване на обекти и места. Това е една от онези функции, които показват, че технологията може да бъде не само интересна, но и истински полезна.

Единственият проблем, който ме дразнеше по време на използването, беше една непрестанна нотификация, че настройките на устройството са променени заради местоположението ми. И когато казвам непрестанна, имам предвид буквално на всеки час. Забавното е, че през цялото време бях в един и същи град. Очевидно Meta смяташе, че пътувам повече от самия мен.

Истинското изживяване – в България
В България Meta AI официално не се поддържа и голяма част от функциите, които направиха очилата толкова впечатляващи по време на пътуването ми, просто не работят.

На практика възможностите на гласовия асистент се свеждат до команди от типа „Hey Meta, what is the time?“ или „Hey Meta, take a picture“. По спомен можеше и да прочете или да отговори на последния човек, който ми е писал съобщение, но дотам.

Звучи доста абсурдно – купуваш си AI очила, а най-интелигентното нещо, което могат да направят, е да ти кажат колко е часът. И въпреки това... продължавам да ги нося почти всеки ден.

Причината е проста – основната им функция, камерата, работи отлично. Всъщност откакто ги имам, правя много повече снимки от преди. Заснемам дребни моменти, интересни гледки, неща, които са ми направили впечатление и които иначе никога не бих извадил телефона си да снимам. Има нещо много естествено в това просто да натиснеш един бутон и да запазиш момента.

Дори ги използвам по време на шофиране. Неофициално и със сериозна доза чувство за хумор бих казал, че понякога ми служат като мини dash камера. 😄

Единственото, с което все още не мога да свикна, е начинът, по който работи камерата. Интуитивно очакваш, че очилата снимат това, което гледаш. Само че не е точно така. Те снимат право напред. Ако погледнеш вляво към нещо интересно и натиснеш бутона, първата ти реакция често е: „Чакай малко, аз не това исках да снимам.“

Може би следващата стъпка ще са очила, които следят движението на очите и снимат точно там, където гледаш. Засега обаче трябва да помниш, че камерата гледа напред, независимо накъде гледаш ти.

В крайна сметка, въпреки ограниченията в България, бих ги препоръчал без колебание. Това е един от онези продукти, които не изглеждат революционни на хартия, но след няколко седмици употреба започваш да ги използваш постоянно. А когато един технологичен продукт успее да стане част от ежедневието ти, това обикновено е знак, че е направен както трябва.