Преди година си взех Apple Vision Pro (AVP) и бях изключително развълнуван за продукта още от неговия launch. Идеята за смесена реалност и подходът „AR-first“, а не просто добавена AR функция, ми се струваха много обещаващи.

Закупуването
Поръчката беше изцяло онлайн. Взеха ми Face ID-like измервания през процес и интерфейс, много подобен на настройването на Face ID.
На база на това ми беше избран размерът на Light Seal-а и Cushion-а.
Въпреки това, не съм сигурен колко точно беше ефективно това оразмеряване. При използване почти винаги виждам леки „ореоли“ (отражения на светлина) в долната част на дисплеите, които изчезват, когато притисна устройството малко по-силно.

Устройството
Като джаджа Vision Pro е впечатляващ и с огромен потенциал.
Дисплеите са изключително красиви, а реалният свят изглежда почти така, сякаш не носиш очила. Интересен детайл, който съм срещал (и чел), е че рендерирането не е еднакво навсякъде – най-висока детайлност и детайли има там, където гледат зениците, докато периферията е с по-ниска резолюция и леко замъглена. Ако започнеш да движиш погледа си бързо, това става осезаемо.

Проследяване на очите
Тук Apple наистина са се справили отлично. Имал съм досег с други VR/AR устройства, но контролът тук е на съвсем друго ниво.
Гледаш елемент на екрана – бутон, контрол или буква на клавиатурата – и можеш просто да го „натиснеш“ или с някоя от ръцете да направиш „щипване“.
Можеш и да пишеш на виртуалната клавиатура сравнително бързо, независимо кой от двата метода използваш. Шрифтовете изглеждат много добре, а четенето на текст – в браузър или други приложения – е лесно и приятно.

Хардуер + софтуер
Както при повечето Apple продукти, синергията между хардуер и софтуер е отлична. Устройството прави повече неща, отколкото очакваш в началото.
Една от най-впечатляващите функции, които съм виждал, е свързана със пространственото възприятие. Например модел на „огледална Tesla“ може да бъде въртян, като отражението в него реално показва заобикалящата среда зад теб. Това работи, защото AVP е „запомнил“ средата, в момента в който си се обърнал.
Разбира се, това не става с истински камери зад теб – всичко е компютърно реконструирано. А що се отнася до лицето – по време на настройката се създава т.нар. Persona, която се подобрява с всяка версия на visionOS.

Комфорт и носене
Четох много, че устройството е неудобно за носене, но при мен с Dual Loop Band е напълно окей. Не бих казал, че е леко, но не е и непоносимо.
Единственият реален проблем е първите няколко часа – може да се появи главоболие, докато свикнеш.
След сваляне на устройството понякога дори усещаш странен „фантомен“ ефект и инстинктивно се опитваш да взаимодействаш с реални обекти по същия начин, както във visionOS – с щипане. За батерията нямам оплаквания.

Приложения и съдържание
Има доста интересни приложения, които използват възможностите на платформата – IMAX съдържание, Spatial видеа, виртуални разходки из различни локации, както и mirror на iPhone или Mac.
Има и приложения за сглобяване на 3D модели – коли, двигатели, самолети и др.
Особено впечатляващо е демо съдържание с динозаври, което наистина те потапя в сцената.
При определени условия могат да се използват и iOS приложения.
Звукът е пространствен и не изолира напълно околната среда, което всъщност е плюс – оставаш „в реалния свят“, докато използваш устройството.

Една година по-късно…
В моя ежедневен живот обаче не открих реално практическо приложение, което да оправдае устройството.
Да, забавно е – да го използваш за кратко, да правиш Spatial снимки, да mirror-ваш Mac-а – но до там.
Цената е изключително висока и ако не го възприемаш като „първото поколение iPhone“ на пространствените устройства, вероятно би било трудно да се оправдае покупката.
Определено смятам, че има бъдеще, особено ако повече разработчици се включат в разработването на приложения.
Ако трябва да препоръчам аксесоар -това е dbrand Vision Pro Cover Bundle.