Едва ли някой си купува модел котлони заради това, че имат Wi-Fi.
Хладилник с Alexa? Друга работа. Това вече е deal breaker.

Но при котлоните Wi-Fi логото присъства гордо в маркетинговите материали, в спецификациите и, разбира се, като физическа лепенка върху самия уред.
Все едно ти казва: „Аз съм smart appliance. Свържи ме с интернет. Какво може да се обърка?“ Оказва се - доста.

Home Connect и голямото обещание

Home Connect е платформа за свързани кухненски уреди и поддържа доста сериозен набор от брандове, сред които Bosch, Siemens, Neff, Gaggenau и Thermador.
На теория това звучи прекрасно. Имаш една платформа за фурната, съдомиялната, хладилника, кафемашината и котлона. Всичко е connected. Всичко е smart. Всичко може да бъде наблюдавано и, поне според маркетинговото усещане, управлявано от телефона.
Докато не се опиташ да свържеш котлона...

Най-трудната част: да го вкараш в Wi-Fi

Реших да пробвам, главно за да го изключвам дистанционно, ако бъде забравен. Пък и какво е още един WiFi клиент в мрежа със сто?
Не мога да ви опиша каква магия е да свържеш Home Connect котлон към UniFi мрежа. Съдомиялни, фурни и други Home Connect устройства се свързват сравнително безболезнено. Котлонът обаче явно има собствено виждане за network security.
Започваш: изключваш 6 GHz; после изключваш и 5 GHz; временно спираш всички access point-и, освен най-близкия до котлона; уверяваш се, че си само на WPA2; започваш pairing-а; стигаш до момент, в който си убеден, че всичко ще стане; не става.

След това започваш да ровиш в системното меню на котлона. Там вече навлизаш в територията на древните ритуали. Минаваш през различни кодове, докато стигнеш до правилния според manual-а. После започваш да flip-ваш различни флагове, да рестартираш, да опитваш отново.

Накрая, след около час нерви, котлонът решава, че вероятно вече си доказал достойнството си и се появява в Home Connect. Успях! Отварям приложението. И там ме чака интерфейсът за управление на котлона.

Welcome to the red zone - Само че управление няма.

Първата ми реакция беше нещо от сорта на: „Чакай малко... как така?“
Имам Wi-Fi котлон.
Свързан е към Home Connect.
Имам интерфейс за котлона в приложението.
Мога да виждам състоянието му.
И въпреки това не мога да го управлявам.
Реших да прочета малко повече и тогава започна да става интересно. Оказва се, че котлоните попадат в най-строгата категория по отношение на дистанционното управление. Home Connect ги третира като уреди, при които Remote Start не е разрешен. 

Източник

И логиката всъщност е разбираема. Котлонът е отворена повърхност. Никой не знае какво има върху него. Може да има тиган. Може да има тенджера.
Може да има пластмасова купа. Може да има кърпа. Може да има нещо, което изобщо не трябва да е там. Ако можеш от офиса да натиснеш: „Zone 2 → Level 8“ и никой не е вкъщи, потенциално си създал доста сериозен проблем.

Но чакайте... това е индукционен котлон

Индукционните котлони са значително по-безопасни от класическите електрически или газови котлони. Няма открит пламък. Няма нагревател, който просто стои червен и нагрява всичко около него. При липса на подходящ съд зоната обикновено няма да работи нормално. Има детекция на съдове. Има защити от прегряване. Има автоматично изключване.
Тоест не казвам, че индукционният котлон е невъзможно да причини пожар. Разбира се, че може. Но разбирам защо регулацията предпочита консервативния подход.
Само че вкъщи котлонът е буквално на почит. Не просто е вързан както трябва - има си отделно ДТЗ и 6мм² кабел, защото когато правиш електрическата инсталация с идеята всичко да е наред, явно не е достатъчно да кажеш „ами то е индукционен“.
И въпреки това Home Connect ми казва: Не може да го изключиш дистанционно.

Разбирам логиката за дистанционното включване. За изключването обаче още ми е трудно.

Тук обаче става още по-интересно. Фурните към Home Connect могат да поддържат дистанционен старт при определени условия. И логиката е сравнително ясна.
Фурната е затворена камера. Ако вътре има нещо, вероятността то да е там с някаква цел е доста по-голяма. Тава. Тенджера. Пица. Печено. В контролирана среда.
Затова можеш да кажеш: „Пусни фурната на 200°C.“ и системата може да позволи това при изпълнени необходимите условия.

Разбира се, тук на Балканите има един фундаментален пропуск в анализа на риска.
Те не знаят, че ние си държим китениците във фурната. Защото къде другаде да ги държим? Това е най-удобното място.

И все пак... има "управление" през App

След като приемеш факта, че няма remote control, започва следващият забавен момент.
Home Connect все пак има интерфейс за управление на котлона. Само че той не е точно за управление. По-скоро е за инструктиране.
Например, ако искаш да готвиш на пета степен, можеш от приложението да кажеш: „Искам зона 2 на степен 5.“ Котлонът обаче няма да се включи. Вместо това той ще започне да ти показва как да го направиш.
Светва съответната зона. След това показва числото 5.
С други думи: Телефонът казва на котлона какво искам. Котлонът казва на мен как да го направя.

А дистанционното изключване?

Тук вече нещата стават наистина интересни.
Защото бих разбрал напълно логиката: Не разрешаваме дистанционно включване. ОК. Разумно.

Но какво ще кажете за: „Котлонът е включен. Аз съм излязъл от вкъщи. Изключи го.“ Това би трябвало да е най-безопасната дистанционна команда на света. Вместо да увеличава риска, тя го намалява. Само че... Не може.
Home Connect може да ти покаже, че котлонът е включен. Може да ти покаже коя зона работи. Но не можеш да натиснеш: OFF и да го изключиш дистанционно.

И тогава идва таймерът

Това е може би любимата ми част. Можеш да зададеш таймер от приложението.
Да кажем: „Изключи зоната след 20 минути.“ Само че котлонът не приема това като дистанционна команда за автоматично изключване. Вместо това след изтичането на времето просто получаваш... сигнал. Котлонът ти казва, че времето е изтекло. Но не изключва зоната.
И тук идва прекрасният момент: ако зададеш същия таймер от физическите бутони на котлона, зоната се изключва.
Тоест: От телефона: „След 20 минути изключи.“ Котлонът: „Не.“
От самия котлон: „След 20 минути изключи.“ Котлонът: „Разбира се.“
Това вече трудно може да се обясни с „технически ограничения“. Очевидно котлонът може да го направи. Просто не му е позволено да го направи в резултат на дистанционна команда.

Compliance срещу здрав разум

И тук според мен стигаме до същината.
Вероятно причината не е: „Технически е невъзможно.“
Напротив. Хардуерът го може. Фърмуерът го може. Wi-Fi го може. Home Connect го може.
Котлонът може да се изключи сам. Котлонът може да изпълни таймер. Котлонът може да разбере каква зона искаш. Но регулаторната рамка очевидно поставя дистанционното управление на този тип уреди в друга категория.

Не мисля, че това е непременно лошо решение от гледна точка на безопасността.
Напротив - разбирам защо регулаторът предпочита да бъде консервативен.
Но като човек, който изгражда smart home, ситуацията е забавна.
Защото „smart“ и „connected“
не означават автоматично
„remotely controllable“.
Понякога Wi-Fi логото на кутията означава: „Можеш да го свържеш с интернет.“ а не: „Можеш да го управляваш през интернет.

Накрая получих точно това, което най-малко очаквах: котлон, който е online, за да ми каже, че е online. Мисията изпълнена. Контролът - не.